Културното разнообразие в училище: как да го насърчаваме

Повечето европейски класни стаи днес събират ученици, които говорят различни езици у дома, празнуват различни празници и носят различни семейни истории. Това разнообразие може да остане невидимо, може да стане източник на конфликти или може да се превърне в един от най-богатите ресурси на училището. Кое от трите ще се случи, зависи до голяма степен от решенията на учителите и училищните ръководители.

Тази статия обяснява какво означава да насърчавате културното разнообразие в училище, какво казват за това европейските и международните рамки и кои практически стратегии работят както в класната стая, така и на ниво цяло училище.

Какво означава да насърчаваме културното разнообразие в училище?

Да насърчавате културното разнообразие в училище означава да изграждате учебна среда, в която културният произход, езикът и идентичността на всеки ученик са признати и уважавани и в която учениците се учат да разбират хора, различни от тях, и да работят с тях. Това надхвърля толерирането на различията: превръща ги в общ ресурс за учене чрез учебната програма, методите на преподаване, училищните политики и отношенията със семействата.

UNESCO’s Насоки за междукултурно образование правят полезно разграничение. Мултикултурното образование използва опознаването на други култури, за да постигне приемане или поне толерантност. Междукултурното образование цели да надхвърли пасивното съжителство, като създава разбиране, уважение и диалог между различните културни групи. Повечето от стратегиите по-долу следват втория подход.

Защо културното разнообразие е важно в образованието?

Първата причина е чувството за принадлежност. Докладът на Евридика Интегриране на учениците с мигрантски произход в училищата в Европа (2019 г.), който обхваща 42 образователни системи, анализира данни от изследването PIRLS 2016: в почти всички участващи европейски държави учениците в началното училище, които не говорят у дома езика на обучение, съобщават за по-слабо чувство на принадлежност към училището си и казват, че съучениците им ги тормозят по-често. Училище, което дава място на техните езици и култури, запълва реална празнина, а не козметична.

Втората причина са компетентностите, от които се нуждаят всички ученици. Съветът на Европа в своята Референтна рамка от компетентности за демократична култура описва 20 компетентности, от които хората се нуждаят, за да живеят заедно като равни в културно многообразни демократични общества. Сред тях са „ценене на културното многообразие“ и „откритост към културната различност и към други убеждения, мирогледи и практики“, наред с умения като емпатия, слушане и наблюдение, сътрудничество и разрешаване на конфликти. Това са учебни резултати за всеки ученик, а не само за учениците с мигрантски произход.

Кои са основните принципи, които да следваме?

Насоките на ЮНЕСКО обобщават междукултурното образование в три принципа. С прости думи, междукултурното образование:

1. зачита културната идентичност на всеки учащ, чрез културно подходящо и отзивчиво качествено образование за всички;
2. дава на всеки учащ културните знания, нагласи и умения, необходими за активно и пълноценно участие в обществото;
3. помага на всички учащи да допринасят за уважението, разбирателството и солидарността между отделните хора, етническите, социалните, културните и религиозните групи и нациите.

От това следва прост тест за всяка дейност: зачита ли достойнството на културите на учениците, помага ли им да участват и изгражда ли разбирателство между групите? Дейност, която само веднъж годишно показва „екзотични“ традиции, обикновено не издържа нито един от трите.

Как учителите могат да насърчават културното разнообразие в класната стая?

По-голямата част от работата се случва в обикновените уроци, а не в специални събития. Ето някои стратегии, които работят в различни предмети и възрастови групи:

• Започнете от собствения опит на учениците. Поканете ги да споделят семейни истории, езици, музика или предмети, които са важни за тях, винаги по собствен избор: никой ученик не бива да бъде принуждаван да „представя“ държава или религия.
• Използвайте разказване на истории, драма и симулации. ЮНЕСКО посочва разказването на истории, драмата, поезията и песента сред културно подходящите методи на преподаване. Ролевите игри и симулационните упражнения позволяват на учениците да погледнат на дадена ситуация от друга гледна точка, а това е същността на емпатията.
• Разнообразете гледните точки в учебните си материали. В историята, литературата, природните науки или изкуството се питайте чии гласове присъстват и чии липсват, и добавяйте примери от различни култури със същото достойнство и задълбоченост.
• Работете открито със стереотипите. Помогнете на учениците да забелязват обобщенията в медиите, учебниците и собствения си език и обсъдете откъде идват те. Учителите могат да започнат, като осмислят собствените си предположения и очаквания.
• Използвайте кооперативно учене в смесени групи. Структурираната групова работа с ясни роли помага на ученици, които иначе не биха разговаряли помежду си, да изградят доверие чрез обща задача.
• Въведете ясни правила в класа срещу дискриминацията. Договорете ги с учениците, прилагайте ги последователно и реагирайте на всеки случай на подигравка или изключване, колкото и малък да е.

За по-широк поглед върху това как тези практики се вписват в приобщаващото училище вижте нашата статия за inclusion in schools.

Как цялото училище може да подкрепя културното разнообразие?

Стратегиите в класната стая се задържат по-дълго, когато училището като цяло ги подкрепя. Евридика описва „общоучилищния подход“ като подход на сътрудничество, който включва учители, директори, други специалисти в образованието, родители и местната общност. На практика ръководството на училището може да действа на няколко нива:

• Curriculum. Планирайте културното разнообразие в различните предмети и години, за да не зависи то от добрата воля на няколко учители или от един-единствен „международен ден“.
• Училищна среда. ЮНЕСКО дава конкретни примери за учебна среда, която зачита културното разнообразие: съобразяване с хранителните изисквания, уважение към правилата за облекло и пространства за молитва или медитация. Табелите, таблата с материали и библиотеката също могат да отразяват езиците и културите на училищната общност.
• Политика срещу дискриминацията. Писмена политика, позната на персонала, учениците и семействата, с ясни процедури за сигнализиране и справяне със случаи на расизъм, тормоз или изключване.
• Развитие на персонала. Дайте на учителите време и обучение, за да развиват междукултурни компетентности, да споделят практики и да обсъждат заедно трудни ситуации.
• Местната общност. Културни сдружения, библиотеки и други местни организации могат да допринасят за проекти, събития и учебни посещения.

Как училищата могат да ценят майчините езици на учениците?

Езикът е една от най-видимите части на културната идентичност и една от най-чувствителните. Докладът на Евридика установява, че много рядко учениците с мигрантски произход имат право да изучават майчиния си език в училище: тринадесет образователни системи от най-високо ниво в Европа имат разпоредби или препоръки за обучение по майчин език. Дори където няма национална политика, учителите пак могат да дадат място на езиците на учениците.

Финландия е примерът, който докладът изтъква: там всички езици, присъстващи в училището, се ценят и използват, а учебната програма насърчава многоезичието и езиковата осъзнатост за всички учащи. Ето някои идеи, които всяко училище може да адаптира:

• приветствени табели и кратки текстове на езиците, които говорят учениците и семействата;
• езикови портрети, в които учениците рисуват и оцветяват езиците, които са част от живота им;
• възможност учениците да използват майчиния си език, за да планират, да си водят бележки или да обсъждат, преди да работят на езика на обучение;
• покана към учениците да научат съучениците си на няколко думи или израза;
• дейности по четене и в библиотеката с двуезични книги.

Как училищата могат да ангажират семейства от различни култури?

Семействата са първите експерти по културите на своите деца и тяхното доверие улеснява всичко останало. Докладът на Евридика отбелязва, че около две трети от образователните органи в Европа насърчават участието на родителите на ученици мигранти в училищния живот. Практическите стъпки включват:

• ясна и проста комуникация, с преведена основна информация или преводач за важни срещи, когато е възможно;
• часове за срещи, съобразени с различни работни графици;
• покана към родителите да допринасят за уроците и училищните събития като хора със знания и умения, а не само като гости на празник на храната;
• включване на семейства с различен произход в родителските сдружения и в училищните решения.

Нашето ръководство за комуникацията между родители и учители съдържа още идеи за изграждането на такива отношения.

Какви грешки трябва да избягват училищата?

• Tokenism. Един-единствен празник на знамена и храна, без нищо друго през годината, може да затвърди стереотипите, вместо да ги оспори.
• Поставяне на учениците в неудобно положение. Да помолите дете да говори от името на „своята“ държава или религия пред класа може да е неудобно за него. Превърнете споделянето в покана, а не в задължение.
• Възприемане на културата като нещо неизменно. Учениците имат множество и променящи се идентичности: ученик, роден в една държава от родители от друга, може да се чувства свързан и с двете, с нито една от тях или с нещо ново.
• Пренебрегване на конфликтите. Да насърчавате разнообразието не означава да избягвате трудните разговори. Предразсъдъците и дискриминацията трябва да бъдат назовани и адресирани.

От нашия опит в ELA

Нашият курс Междукултурно обучение и културно многообразие в класната стая разглежда как се формират стереотипите и предразсъдъците, междукултурната комуникация и емпатията, както и ролята на учителя при работа с новопристигнали ученици, чрез разказване на истории, симулационни упражнения и неформални дейности, които участниците сами създават и изпробват. Обучението заедно с колеги от други държави добавя още едно измерение: участниците преживяват междукултурния диалог пряко. Един от участниците пише след курса в Палермо: „(…) културните дейности и обиколките на града в Палермо ни позволиха напълно да се потопим в местната култура и да се свържем с останалите курсисти.“ (Luis Vives Martín, Испания). Ако фокусът ви е върху предразсъдъците и дискриминацията, вижте Разнообразието в класната стая: преподаване на толерантност и преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията, или разгледайте всички курсове по Erasmus+ за приобщаващо образование.

Източници

• UNESCO, Насоки на ЮНЕСКО за междукултурно образование, Paris, 2006.
• Европейска комисия / EACEA / Евридика, Интегриране на учениците с мигрантски произход в училищата в Европа: национални политики и мерки, Служба за публикации на Европейския съюз, 2019 г.
• Council of Europe, Референтна рамка от компетентности за демократична култура, том 1: Контекст, понятия и модел, Издателство на Съвета на Европа, 2018 г.

P.S. Обучителен курс в чужбина е и урок по културно разнообразие: седмица с учители от цяла Европа, с финансиране по Erasmus+. Изтеглете нашия каталог с курсове за да видите всички курсове за приобщаване и разнообразие.