Подходът Реджо Емилия: какво трябва да знаете

Малко образователни философии са повлияли толкова дълбоко на ранното детско образование, колкото подходът Реджо Емилия. Роден в малкия италиански град, на който дължи името си, този метод се е разпространил по целия свят и вдъхновява учители, училища и родители, които вярват, че децата са способни, любопитни и пълни с потенциал още от първите години на живота си. 

За педагозите, които искат да обновят практиката си на преподаване, разбирането на подхода Реджо Емилия е нещо повече от професионално любопитство. То предлага цялостна визия за детето, средата и ролята на учителя, която може да промени ежедневието в класната стая. В тази статия ще намерите ясен преглед на философията, нейните исторически корени, как изглежда и функционира една класна стая по Реджо Емилия, как се съпоставя с Монтесори и защо продължава да вдъхновява детски градини по целия свят.

Какво представлява подходът Реджо Емилия?

Подходът Реджо Емилия е образователна философия, развита след Втората световна война в град Реджо Емилия в Северна Италия под ръководството на педагога Лорис Малагуци и местната общност от родители и учители. Той е насочен към ранното детско образование, обикновено от раждането до шестгодишна възраст, и разглежда детето като компетентен, способен и активен главен участник в собственото си учене.

В основата на този подход стои убеждението, че децата имат „сто езика“: метафора на Малагуци, която описва многото начини, по които децата се изразяват и опознават света, чрез думи, движение, рисуване, живопис, скулптура, музика, драма и много други. Затова образованието не е предаване на знания от възрастния на детето, а подкрепа за изследването, диалога и изразяването.

Основните принципи на подхода Реджо Емилия включват:

• образа на детето като силно, любопитно и пълно с потенциал;
• средата като „третия учител“, внимателно подредена така, че да приканва към изследване;
• обучение, базирано на проекти , ръководено от интересите и въпросите на децата;
• документиране на учебните процеси чрез снимки, бележки и детски работи;
• сътрудничество между децата, учителите, семействата и по-широката общност.

Исторически и културни корени

Подходът се ражда от усилията на общността да възстанови образованието след разрушенията на войната. Родителите искали училища, които да възпитават деца, способни да мислят критично и да участват в демократичния живот.

Този социален и политически произход оформя философията и днес: училищата, вдъхновени от Реджо Емилия, поставят диалога, уважението и гражданската ангажираност като основни ценности.

Как изглежда една класна стая по Реджо Емилия?

Класната стая по Реджо Емилия е подредена така, че да напомня по-скоро уютен дом или творческо ателие, отколкото традиционно училище. Средата се отличава с естествена светлина, растения, огледала, естествени материали като дърво, глина и плат, и с открити пространства. Всеки елемент е поставен с цел, защото самата среда се смята за учител.

Типичните елементи на класната стая по Реджо Емилия включват:

• ателие, или художествено студио, където децата изследват материали и изразяват идеите си визуално;
• пиаца, централно общо пространство, където деца от различни групи се срещат и общуват;
• ниски рафтове и достъпни материали, които насърчават самостоятелността и свободния избор;
• табла с документация, на които са изложени проектите, мислите и снимките на децата;
• естествени и рециклирани материали вместо пластмасови играчки с предварително определена употреба.

Атмосферата е спокойна, естетически приятна и стимулираща. Децата се движат свободно, работят в малки групи и участват в дългосрочни проекти, които могат да продължат седмици или дори месеци. Много среди, вдъхновени от Реджо Емилия, поставят на преден план и устойчивостта и използването на природни ресурси.

Ролята на учителя в класната стая по Реджо Емилия

Каква е ролята на учителя в класната стая по Реджо Емилия? Учителят не е нито инструктор, който изнася уроци, нито пасивен наблюдател. Педагогът действа като съучастник в ученето, изследовател и водач, който върви редом с децата в техните търсения. Учителите често използват умения за коучинг и фасилитиране, за да подкрепят изследването.

Учителите по Реджо Емилия слушат внимателно, задават отворени въпроси и наблюдават как децата мислят и общуват. Те документират подробно учебните процеси (чрез снимки, видеа, записи на разговори и сбирки от детски работи), за да размишляват върху тях, да ги споделят със семействата и да създават нови провокации, които разширяват търсенията на децата.

Освен това учителите работят по двойки или в екипи и се срещат редовно, за да обсъждат наблюденията си и да планират заедно. В много училища, вдъхновени от Реджо Емилия, има и ателиерист (atelierista), педагог с художествена подготовка, който подкрепя творческото изследване и изразяване, и педагогист (pedagogista), който координира педагогическата рефлексия в цялото училище.

Подходът Реджо Емилия е включен в курсовете за професионално развитие по Erasmus+ за учители и образователен персонал, които искат да задълбочат знанията си за тази иновативна педагогическа методология, допълнени с още инструменти, основани на доказателства, за изграждане на все по-динамична и ориентирана към бъдещето учебна среда.

Подходът Реджо Емилия и методът Монтесори

Подходът Реджо Емилия и методът Монтесори често се сравняват, защото и двата произхождат от Италия, и двата уважават детето като способен участник в ученето и и двата дават приоритет на практическия опит. Те обаче се различават в няколко важни аспекта.

Прилики

• И двата подхода виждат детето като активен и компетентен участник в ученето.
• И двата подхода поставят акцент върху подготвена и естетически приятна среда.
• И двата подхода ценят самостоятелността, уважението и изследването по собствена инициатива.
• И двата подхода свеждат до минимум стандартизираните тестове и традиционните награди.

Основни разлики

• Структура на учебната програма. Монтесори следва внимателно подредена програма със специфични дидактични материали, създадени от Мария Монтесори. Реджо Емилия няма фиксирана програма: ученето произтича от интересите на децата чрез възникващи, дългосрочни проекти.
• Материали. Монтесори използва специфични материали с определено предназначение, които позволяват самопроверка. В класните стаи по Реджо Емилия се използват отворени, естествени и често рециклирани материали, които могат да се използват по безброй начини.
• Роля на изкуството и изразяването. При Реджо Емилия художественото изразяване е централно и присъства в цялото учене с подкрепата на ателието. При Монтесори изкуството присъства, но не е толкова централно, колкото практическият живот и учебните материали.
• Групова работа. Реджо Емилия силно набляга на сътрудничеството и груповите проекти. Монтесори по-скоро предпочита индивидуалната работа с материалите, макар че социалното взаимодействие се насърчава.
• Роля на учителя. Учителите по Монтесори наблюдават и представят материалите в подходящия момент от развитието. Учителите по Реджо Емилия активно изграждат знанието заедно с децата чрез диалог и документиране.

Кое е по-добро: Монтесори или Реджо Емилия?

Няма обективен отговор кой подход е по-добър: изборът зависи от детето, семейството и образователния контекст.

• Монтесори може да е подходящ за семейства, които ценят структурата, последователното учене и ясно определените материали.
• Реджо Емилия може да привлече онези, за които приоритет са креативността, сътрудничеството и гъвкавото, проектно базирано учене.

Всъщност много съвременни училища и детски градини съчетават елементи от двете философии, заедно с други прогресивни подходи, за да създадат богата учебна среда. 

Реджо Емилия в детските градини по света

Макар да е роден в конкретен италиански град, подходът Реджо Емилия е вдъхновил хиляди детски градини и центрове за ранно детство в Европа, Северна Америка, Азия и Океания. Училищата не могат да бъдат официално „сертифицирани“ като Реджо Емилия, защото подходът е дълбоко свързан с местната си общност; вместо това институциите се определят като вдъхновени от Реджо Емилия и адаптират принципите към собствения си културен и социален контекст.

За учителите прякото опознаване на подхода Реджо Емилия (чрез учебни посещения, курсове за обучение и професионален обмен) може да бъде преломна стъпка в кариерата, която им дава нови инструменти, за да гледат на децата по нов начин, да създават учебна среда и да преосмислят самия смисъл на образованието.